Как да не се привързваме прекалено?

„Силната привързаност води до дълбока мъка.“

Лао Дзъ

Замисляли ли сте се защо някои хора могат с лекота да сложат край на връзка, да напуснат родния град, да сменят мястото, където работят и живеят, а други се привързват към хората и местата, изпитват страх от загуба и изживяват болезнено всяка раздяла?

Много от вас ми споделят че се привързват силно към партньора си, работата, дома, приятелите, колегите и ако се случи така, че трябва да се разделят с някого или нещо, ги обхваща страх и чувство за несигурност, усещат някаква празнота и дълбоко страдат, сякаш са загубили част от себе си.

Хората, склонни към прекалена привързаност обикновено се вкопчват в познатото, чувстват се спокойни само като знаят че имат връзка с обекта на своята привързаност, а думата „раздяла“ им звучи като равна на смърт.

Прекалената привързаност ни прави уязвими, пречи ни да бъдем свободни и ни причинява много страдание. Привързаността е съпротива на течението на живота. А съпротивлението създава болка.

Според повечето духовни учения привързаностите са една от основните причини за страданието. В Будизма се казва:

„Причина за страданието са желанията и привързаностите.“

Духовните учители ни учат, че за да бъдем истински свободни не бива да се привързваме към нищо и никого. Както казва Сергей Лазарев (руски учен и лечител):

„В крайна сметка, какво ни принадлежи в този свят и реалност че да се привързваме към него? Нищо извън нас не ни принадлежи, нямаме нищо, което да може да наречем свое завинаги…“

Това не означава че не можем да обичаме и да се радваме на това, което имаме. Любовта няма нищо общо с привързаността. Можеш да обичаш истински и без да се привързваш.
Как обаче да се научим да не се привързваме прекалено?- http://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/privyrzanost/