Изборът, Пътят и страданието

Въпросът за страданието – неговата същност, произход и смисъл е вълнувал философи и духовни учители векове наред.

Какво всъщност е страданието? Защо заема толкова голяма част от нашия живот?

Кой ни го праща – Бог, някаква зла сила, съдбата…или сами си го причиняваме?

Какъв е смисълът на страданието и нужно ли е то за духовното ни израстване?

Възможно ли е ние сами да задържаме страданието с някаква наша подсъзнателна нужда? Може ли да сложим край на страданието?

Тези дни, четейки коментарите по статията „Как да спрем да привличаме несподелена любов?“ - http://sebepoznanie.com/psihologiq/nespodelena-lubov/ отново се замислих върху въпроса – защо понякога сякаш сами избираме страданието? Толкова много хора са ми разказвали сходни истории (а и аз съм попадала в такива), когато жената/мъжът, в когото са влюбени не проявява никакъв интерес към тях и дори ги наранява и унижава, а те отново и отново опитват да бъдат с него/нея и я/го боготворят. Въпреки страданието и болката, които им причиняват, те казват че са силно привлечени от него/нея, че това е единствената, истинската любов. Казват, че нямат избор и че са готови да страдат цял живот, но няма да предадат любовта си. Нещо повече- във всички по-нататъшни връзки те следват този модел и винаги се чувстват привлечени от човек, който ги кара да страдат.

Известни са много случаи, в които жени живеят с мъже-тирани и страдат, но нещо ги влече към насилника и продължават да твърдят че го обичат. Забелязала съм, че в доста от тези ситуации не само страхът задържа тези жени при мъжа, не е и само надеждата, че нещата ще се променят. Има и нещо друго – някаква пристрастеност към страданието, граничещо с мазохизъм. Разбира се, всичко това е на подсъзнателно ниво. Те ще ви кажат и ще твърдят, че не искат да страдат, но въпреки всичко отново и отново избират страданието.

Защо често хората се пристрастяват към страданието? Защо сякаш подсъзнателно искат да останат в ролята на жертва? http://sebepoznanie.com/razmisli/stradanie/